Затворник

Poetry » Love

1K 0 20

Затворих се в своя свят на мечтания,

ключа отдавна захвърлих далече!

Не ща да го виждам! А искам да вярвам,

че никога няма да ми е нужен вече!

Уютно се чувствам в душата ранена,

като сълзица стоя на ръба на тъгата...

За мене е пристан, и скръб споделена!

Ах, как не искам да премина оттатък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Магинка (Магдалена Рашева)

Силен стих! Браво!

2007-12-03T13:48:07+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Не преминавай оттатък...
в този свят не си сам...
и нечии други мечти бродят ...
Трогна ме и много ме развълнува.
Великолепна творба! С много обич.

2007-12-02T23:46:34+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Много ми е близко на сърцето товаТака удобно се чувствам вече в тази кожа,че и аз не се понасям!Не,че се радвам,че и други се чувстват така,но ти благодаря!!!

2007-12-02T15:22:32+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Нямам думи! Браво!

2007-12-02T14:48:08+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"като сълзица стоя на ръба на тъгата..."

Прекрасно казано!На ръба на тъгата има толкова много място...

2007-12-02T12:46:54+02:00