Затворих се в своя свят на мечтания,
ключа отдавна захвърлих далече!
Не ща да го виждам! А искам да вярвам,
че никога няма да ми е нужен вече!
Уютно се чувствам в душата ранена,
като сълзица стоя на ръба на тъгата...
За мене е пристан, и скръб споделена!
Ах, как не искам да премина оттатък...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
Така удобно се чувствам вече в тази кожа,че и аз не се понасям!Не,че се радвам,че и други се чувстват така,но ти благодаря!!!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
