Затворих се в своя свят на мечтания,
ключа отдавна захвърлих далече!
Не ща да го виждам! А искам да вярвам,
че никога няма да ми е нужен вече!
Уютно се чувствам в душата ранена,
като сълзица стоя на ръба на тъгата...
За мене е пристан, и скръб споделена!
Ах, как не искам да премина оттатък...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Така удобно се чувствам вече в тази кожа,че и аз не се понасям!Не,че се радвам,че и други се чувстват така,но ти благодаря!!!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
