Заучен усет... а по пътя към Истината няма задръстване...

Poesía

1.2K 1 4

Часовник, който се върти обратно.

Виждал съм го в някакъв музей.

Кой ли го е сътворил?

Може би е бил отчаян.

Светогледът му дали е субективен?

Чувствам го събрат... поне за тази нощ.

Въпреки вината на покоя - със ескорт

от мислите предишни... пазейки ме от какво?

Натрупани в главата - триста принципи...

Песента е тъжна - тъжна до показност.

Случайно е дори безвремието в рамката на...

този миг...

Дали?

Какво вещае краят на мига безвремие?

Поседнала идея на ръба на няколко мечти.

Ламентен смисъл на посоката.

Просълзяване в мистична благодарност.

Избор на едно от двете.

Просълзих се... прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

purko59 (Ангел Веселинов)

Сякаш усещам, че този усет е заучен отскоро. Но какво да се прави, човек се променя.

2010-08-17T18:55:59+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Прощавам ти!

2010-08-17T09:50:44+03:00
stel88 (Стеляна)

Страхотно написано! Удоволствието е само мое и не си го давам! Поздравления!

2010-08-16T19:45:32+03:00
враната (Маргарита Василева)

...с очи прогледнали, на кукувицата детето - най-смаяния щастливец,
разбра, че има дом в душата на някого.
Лошото е, че бяха му показали часовник.Какво да очакваш от нещо толкова прецизно...и бездушно?Само бели...
Каквото и да го беше научил оня с числата, ръбестите му мечти(...новооткритите) показаха, че безвремието не е време.То само така се казва.
И не кукувицата му е майка, (бездруго само подозираше...)а той вече е баща на сълзата, която има чудното свойство да проглежда очите на кукувичото дете...

2010-08-16T15:29:14+03:00