Заучен усет... а по пътя към Истината няма задръстване...

Poetry

1.2K 1 4

Часовник, който се върти обратно.

Виждал съм го в някакъв музей.

Кой ли го е сътворил?

Може би е бил отчаян.

Светогледът му дали е субективен?

Чувствам го събрат... поне за тази нощ.

Въпреки вината на покоя - със ескорт

от мислите предишни... пазейки ме от какво?

Натрупани в главата - триста принципи...

Песента е тъжна - тъжна до показност.

Случайно е дори безвремието в рамката на...

този миг...

Дали?

Какво вещае краят на мига безвремие?

Поседнала идея на ръба на няколко мечти.

Ламентен смисъл на посоката.

Просълзяване в мистична благодарност.

Избор на едно от двете.

Просълзих се... прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

purko59 (Ангел Веселинов)

Сякаш усещам, че този усет е заучен отскоро. Но какво да се прави, човек се променя.

2010-08-17T18:55:59+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Прощавам ти!

2010-08-17T09:50:44+03:00
stel88 (Стеляна)

Страхотно написано! Удоволствието е само мое и не си го давам! Поздравления!

2010-08-16T19:45:32+03:00
враната (Маргарита Василева)

...с очи прогледнали, на кукувицата детето - най-смаяния щастливец,
разбра, че има дом в душата на някого.
Лошото е, че бяха му показали часовник.Какво да очакваш от нещо толкова прецизно...и бездушно?Само бели...
Каквото и да го беше научил оня с числата, ръбестите му мечти(...новооткритите) показаха, че безвремието не е време.То само така се казва.
И не кукувицата му е майка, (бездруго само подозираше...)а той вече е баща на сълзата, която има чудното свойство да проглежда очите на кукувичото дете...

2010-08-16T15:29:14+03:00