Заучен усет... а по пътя към Истината няма задръстване...
Часовник, който се върти обратно.
Виждал съм го в някакъв музей.
Кой ли го е сътворил?
Може би е бил отчаян.
Светогледът му дали е субективен?
Чувствам го събрат... поне за тази нощ.
Въпреки вината на покоя - със ескорт
от мислите предишни... пазейки ме от какво?
Натрупани в главата - триста принципи...
Песента е тъжна - тъжна до показност.
Случайно е дори безвремието в рамката на...
този миг...
Дали?
Какво вещае краят на мига безвремие?
Поседнала идея на ръба на няколко мечти.
Ламентен смисъл на посоката.
Просълзяване в мистична благодарност.
Избор на едно от двете.
Просълзих се... прости ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены
