Преди да издъхнат в следи от сълзи,

последните прегърнати капки мечти

един разнежнен вятър пак ги шепти -

ранимо и крехко. Счупени сърца лепи.

Разпилява ветрила от листите празни.

Развява недовършените ноти на песни.

В шепи сипе мислите си прахообразни,

с разплаканите му китари безсловесни.

После по булеварда си тръгва тих,

а след него една любов закъсняла

бърза да се скрие зад ъгъла в стих.

В редовете прави се, че е умряла.

Завещанието ù нищичко не струва.

Два диаманта от влюбените ù очи,

две перли от устни, с които целува,

и бисери от нежност, която не дари.

Сърцето й вече беше му го дала

с пръстите си, вплетени до изнемога,

с първата целувка - безумна, зажадняла,

с обещанията, запомнени дори от Бога.

С пулс на токчета, бавно си отива

зад брулените хълмове от празнота.

Прилича ми на тъжна самодива,

скрила късни чувства във сълза.

С писец от глухарче го подписа,

с пуха му “Любов моя...” написа.

Художник: Yarek Godfrey