Преди да издъхнат в следи от сълзи,
последните прегърнати капки мечти
един разнежнен вятър пак ги шепти -
ранимо и крехко. Счупени сърца лепи.
Разпилява ветрила от листите празни.
Развява недовършените ноти на песни.
В шепи сипе мислите си прахообразни,
с разплаканите му китари безсловесни.
После по булеварда си тръгва тих,
а след него една любов закъсняла
бърза да се скрие зад ъгъла в стих.
В редовете прави се, че е умряла. ...