2.04.2012 г., 11:59

Завещание

1.1K 1 0


Преди да издъхнат в следи от сълзи,

последните прегърнати капки мечти

един разнежнен вятър пак ги шепти -

ранимо и крехко. Счупени сърца лепи.

 

Разпилява ветрила от листите празни.

Развява недовършените ноти на песни.

В шепи сипе мислите си прахообразни,

с разплаканите му китари безсловесни.

 

После по булеварда си тръгва тих,

а след него една любов закъсняла

бърза да се скрие зад ъгъла в стих.

В редовете прави се, че е умряла.

 

Завещанието ù нищичко не струва.

Два диаманта от влюбените ù очи,

две перли от устни, с които целува,

и бисери от нежност, която не дари.

 

Сърцето й вече беше му го дала

с пръстите си, вплетени до изнемога,

с първата целувка - безумна, зажадняла,

с обещанията, запомнени дори от Бога.

 

С пулс на токчета, бавно си отива

зад брулените хълмове от празнота.

Прилича ми на тъжна самодива,

скрила късни чувства във сълза.

 

С писец от глухарче го подписа,

с пуха му “Любов моя...” написа.

 

Художник: Yarek Godfrey

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маково момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...