7 may 2009, 21:48

Завещание

914 0 3

Когато вече няма да ме има,

земята ще си се върти, както преди

ще бъде вероятно люта и студена зима,

ще каже майка ми "Тя и във такава се роди".

Ще има и виелица, и сняг парцален,

а аз ще се усмихвам дори и във пръстта,

за някой бях и си останах образ нереален,

за други - първи трепети и любовта.

Но за един-единствен щях да съм звезда крилата,

бих дала всичко, дори изрекла бих "Прости",

а той в очите ми ще виждаше искрата,

не се получи и аз умрях, защото той не пожела да се роди...

За да спаси

неспасяемото в мен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...