Завещание

7 мая 2009 г., 21:48

Поэзия » Философская

537 0 3

Когато вече няма да ме има,

земята ще си се върти, както преди

ще бъде вероятно люта и студена зима,

ще каже майка ми "Тя и във такава се роди".

Ще има и виелица, и сняг парцален,

а аз ще се усмихвам дори и във пръстта,

за някой бях и си останах образ нереален,

за други - първи трепети и любовта.

Но за един-единствен щях да съм звезда крилата,

бих дала всичко, дори изрекла бих "Прости",

а той в очите ми ще виждаше искрата,

не се получи и аз умрях, защото той не пожела да се роди...

За да спаси

неспасяемото в мен!!!