Завещание
Когато вече няма да ме има,
земята ще си се върти, както преди
ще бъде вероятно люта и студена зима,
ще каже майка ми "Тя и във такава се роди".
Ще има и виелица, и сняг парцален,
а аз ще се усмихвам дори и във пръстта,
за някой бях и си останах образ нереален,
за други - първи трепети и любовта.
Но за един-единствен щях да съм звезда крилата,
бих дала всичко, дори изрекла бих "Прости",
а той в очите ми ще виждаше искрата,
не се получи и аз умрях, защото той не пожела да се роди...
За да спаси
неспасяемото в мен!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
