Пусни ефирните завеси,
светещата лампа загаси.
Да осезавам ти къде си,
това желая, палещи игри.
В сумрака пръсти да прокарам...
В косите ти живее похотта,
мечти със теб да сътворявам,
игриво грее в тях страстта.
Да създадем затворена реалност
от две тела, които да сломим,
и в тази материална крайност
невинни чувства да ловим.
От всички тръпки тъй първични,
там нейде, под венериния хълм,
аз бавно, сластно, еротично
желая катерач да съм.
Еверест пред теб бледнее,
нагоре в облаци летиш.
Уверено във теб живея,
със тяло музика твориш.
Дръпни свенливите пердета,
страстта гореща загаси.
Поглеждам в седемте небета,
над тях, на осмото си ти!
© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados