8.03.2014 г., 11:02

Завеси

1.1K 0 0

Пусни ефирните завеси,

светещата лампа загаси.

Да осезавам ти къде си,

това желая, палещи игри.

 

В сумрака пръсти да прокарам...

В косите ти живее похотта,

мечти със теб да сътворявам,

игриво грее в тях страстта.

 

Да създадем затворена реалност

от две тела, които да сломим,

и в тази материална крайност

невинни чувства да ловим.

 

От всички тръпки тъй първични,

там нейде, под венериния хълм,

аз бавно, сластно, еротично

желая катерач да съм.

 

Еверест пред теб бледнее,

нагоре в облаци летиш.

Уверено във теб живея,

със тяло музика твориш.

 

Дръпни свенливите пердета,

страстта гореща загаси.

Поглеждам в седемте небета,

над тях, на осмото си ти!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...