8.03.2014 г., 11:02

Завеси

1K 0 0

Пусни ефирните завеси,

светещата лампа загаси.

Да осезавам ти къде си,

това желая, палещи игри.

 

В сумрака пръсти да прокарам...

В косите ти живее похотта,

мечти със теб да сътворявам,

игриво грее в тях страстта.

 

Да създадем затворена реалност

от две тела, които да сломим,

и в тази материална крайност

невинни чувства да ловим.

 

От всички тръпки тъй първични,

там нейде, под венериния хълм,

аз бавно, сластно, еротично

желая катерач да съм.

 

Еверест пред теб бледнее,

нагоре в облаци летиш.

Уверено във теб живея,

със тяло музика твориш.

 

Дръпни свенливите пердета,

страстта гореща загаси.

Поглеждам в седемте небета,

над тях, на осмото си ти!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...