Пусни ефирните завеси,

светещата лампа загаси.

Да осезавам ти къде си,

това желая, палещи игри.

В сумрака пръсти да прокарам...

В косите ти живее похотта,

мечти със теб да сътворявам,

игриво грее в тях страстта.

Да създадем затворена реалност

от две тела, които да сломим,

и в тази материална крайност

невинни чувства да ловим.

От всички тръпки тъй първични,

там нейде, под венериния хълм,

аз бавно, сластно, еротично

желая катерач да съм.

Еверест пред теб бледнее,

нагоре в облаци летиш.

Уверено във теб живея,

със тяло музика твориш.

Дръпни свенливите пердета,

страстта гореща загаси.

Поглеждам в седемте небета,

над тях, на осмото си ти!