15 dic 2008, 7:34

Завет 

  Poesía » De amor
543 0 2
Когато сянката ми види
да влиза плахо през вратата на дома ти
и злокобния трясък на небесата
се стовари върху плещите ти,
тогава, мили,
припиши ми греха на Адам и Ева
и на ръце ме носи към олтара.

Когато ме видиш
в река, изскочила над мрака,
в буква не даваща покой,
в сълза на враг,
в око на бял жребец към свода хукнал,
хвърлящ пламъци във своя бяг,
напиши ми биографията на образа
и остави ме да гния,
дори и над мен да не пропълзи трева.

А, ако случайно, мили, се събудиш
окован от свойта самота
и блъскаш по решетките на спомена
и откриеш, че това е лош кошмар,
покажи ми пролетното цвете
и се опитай да ми подариш живот.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ох!
  • "в река, изскочила над мрака,
    в буква не даваща покой," - таз метафора не я разбирам

    "напиши ми биографията на образа" - кой образ по-точно?

    а пролетното цвете ... от къде се появи? или трябва да се появи?

    Ох...

Propuestas
: ??:??