15 дек. 2008 г., 07:34

Завет

750 0 2
Когато сянката ми види
да влиза плахо през вратата на дома ти
и злокобния трясък на небесата
се стовари върху плещите ти,
тогава, мили,
припиши ми греха на Адам и Ева
и на ръце ме носи към олтара.

Когато ме видиш
в река, изскочила над мрака,
в буква не даваща покой,
в сълза на враг,
в око на бял жребец към свода хукнал,
хвърлящ пламъци във своя бяг,
напиши ми биографията на образа
и остави ме да гния,
дори и над мен да не пропълзи трева.

А, ако случайно, мили, се събудиш
окован от свойта самота
и блъскаш по решетките на спомена
и откриеш, че това е лош кошмар,
покажи ми пролетното цвете
и се опитай да ми подариш живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "в река, изскочила над мрака,
    в буква не даваща покой," - таз метафора не я разбирам

    "напиши ми биографията на образа" - кой образ по-точно?

    а пролетното цвете ... от къде се появи? или трябва да се появи?

    Ох...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...