Завет
Когато сянката ми види
да влиза плахо през вратата на дома ти
и злокобния трясък на небесата
се стовари върху плещите ти,
тогава, мили,
припиши ми греха на Адам и Ева
и на ръце ме носи към олтара.
Когато ме видиш
в река, изскочила над мрака,
в буква не даваща покой,
в сълза на враг,
в око на бял жребец към свода хукнал,
хвърлящ пламъци във своя бяг,
напиши ми биографията на образа
и остави ме да гния,
дори и над мен да не пропълзи трева.
А, ако случайно, мили, се събудиш
окован от свойта самота
и блъскаш по решетките на спомена
и откриеш, че това е лош кошмар,
покажи ми пролетното цвете
и се опитай да ми подариш живот.
да влиза плахо през вратата на дома ти
и злокобния трясък на небесата
се стовари върху плещите ти,
тогава, мили,
припиши ми греха на Адам и Ева
и на ръце ме носи към олтара.
Когато ме видиш
в река, изскочила над мрака,
в буква не даваща покой,
в сълза на враг,
в око на бял жребец към свода хукнал,
хвърлящ пламъци във своя бяг,
напиши ми биографията на образа
и остави ме да гния,
дори и над мен да не пропълзи трева.
А, ако случайно, мили, се събудиш
окован от свойта самота
и блъскаш по решетките на спомена
и откриеш, че това е лош кошмар,
покажи ми пролетното цвете
и се опитай да ми подариш живот.
© Аз All rights reserved.
