13 nov 2008, 15:25

Завет

  Poesía » Otra
717 0 0
С кръвта на мойте врагове
ще отмия сълзите на страданието
и ще вдъхна полъха на Свободата.

С кръвта на мойте братя
ще изтрия епохата на красотата
и ще разпаля огньовете на Самотата.

С мойте сълзи върви в усамотението,
братко мой... Аз обичам тоз, който
твори и така загива!

С кръвта от мойте сълзи
ще изпепеля любовта в сърцата
и ще възкръсна в ледена епоха.

С кръвта от мойта Самота
ще впивам ужаса в очите
и ще бъда отмъстен с вашето страдание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богомил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...