13 nov 2008, 15:25

Завет

  Poesía » Otra
720 0 0
С кръвта на мойте врагове
ще отмия сълзите на страданието
и ще вдъхна полъха на Свободата.

С кръвта на мойте братя
ще изтрия епохата на красотата
и ще разпаля огньовете на Самотата.

С мойте сълзи върви в усамотението,
братко мой... Аз обичам тоз, който
твори и така загива!

С кръвта от мойте сълзи
ще изпепеля любовта в сърцата
и ще възкръсна в ледена епоха.

С кръвта от мойта Самота
ще впивам ужаса в очите
и ще бъда отмъстен с вашето страдание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богомил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...