Nov 13, 2008, 3:25 PM

Завет

  Poetry » Other
714 0 0
С кръвта на мойте врагове
ще отмия сълзите на страданието
и ще вдъхна полъха на Свободата.

С кръвта на мойте братя
ще изтрия епохата на красотата
и ще разпаля огньовете на Самотата.

С мойте сълзи върви в усамотението,
братко мой... Аз обичам тоз, който
твори и така загива!

С кръвта от мойте сълзи
ще изпепеля любовта в сърцата
и ще възкръсна в ледена епоха.

С кръвта от мойта Самота
ще впивам ужаса в очите
и ще бъда отмъстен с вашето страдание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...