13.11.2008 г., 15:25

Завет

715 0 0
С кръвта на мойте врагове
ще отмия сълзите на страданието
и ще вдъхна полъха на Свободата.

С кръвта на мойте братя
ще изтрия епохата на красотата
и ще разпаля огньовете на Самотата.

С мойте сълзи върви в усамотението,
братко мой... Аз обичам тоз, който
твори и така загива!

С кръвта от мойте сълзи
ще изпепеля любовта в сърцата
и ще възкръсна в ледена епоха.

С кръвта от мойта Самота
ще впивам ужаса в очите
и ще бъда отмъстен с вашето страдание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...