27 sept 2004, 15:41

Завинаги

  Poesía
1.6K 0 0
Дълго време мина откакто с теб се разделихме
горчивина съдбата ни поднесе и ний до дъно я изпихме,
но ето,че във този ден
ти се върна пак при мен.

Времето не успя да заличи нашето любовно чувство,
което за нас е едно прекрасно и светло изкувство
и всичко е вълнуващо както и преди
любовта е още жива в нашите души.

Освен да сме заедно нищо друго за нас няма значение,
защото един към друг изпитваме огромно влечение
и благодарение на тежката раздяла и дълга самота
разбрахме,че не можем един без друг в света.

Аз съм част от теб и ти си част от мен,
когато сме двама дори ноща за нас е ден
и щастието навсякъде със нас върви,
и неотлъчно ни следват нашите красиви мечти.

Радвам се,че те имам до мен,
защото с теб за мен е слънчев всеки ден
и нашата любов е силна и изпепеляваща
тя е светъл лъч,вълшебство,завладяваща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...