27 сент. 2004 г., 15:41

Завинаги

1.6K 0 0
Дълго време мина откакто с теб се разделихме
горчивина съдбата ни поднесе и ний до дъно я изпихме,
но ето,че във този ден
ти се върна пак при мен.

Времето не успя да заличи нашето любовно чувство,
което за нас е едно прекрасно и светло изкувство
и всичко е вълнуващо както и преди
любовта е още жива в нашите души.

Освен да сме заедно нищо друго за нас няма значение,
защото един към друг изпитваме огромно влечение
и благодарение на тежката раздяла и дълга самота
разбрахме,че не можем един без друг в света.

Аз съм част от теб и ти си част от мен,
когато сме двама дори ноща за нас е ден
и щастието навсякъде със нас върви,
и неотлъчно ни следват нашите красиви мечти.

Радвам се,че те имам до мен,
защото с теб за мен е слънчев всеки ден
и нашата любов е силна и изпепеляваща
тя е светъл лъч,вълшебство,завладяваща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...