27 сент. 2004 г., 15:41

Завинаги

1.6K 0 0
Дълго време мина откакто с теб се разделихме
горчивина съдбата ни поднесе и ний до дъно я изпихме,
но ето,че във този ден
ти се върна пак при мен.

Времето не успя да заличи нашето любовно чувство,
което за нас е едно прекрасно и светло изкувство
и всичко е вълнуващо както и преди
любовта е още жива в нашите души.

Освен да сме заедно нищо друго за нас няма значение,
защото един към друг изпитваме огромно влечение
и благодарение на тежката раздяла и дълга самота
разбрахме,че не можем един без друг в света.

Аз съм част от теб и ти си част от мен,
когато сме двама дори ноща за нас е ден
и щастието навсякъде със нас върви,
и неотлъчно ни следват нашите красиви мечти.

Радвам се,че те имам до мен,
защото с теб за мен е слънчев всеки ден
и нашата любов е силна и изпепеляваща
тя е светъл лъч,вълшебство,завладяваща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...