23 jul 2007, 9:40

Завинаги

  Poesía
725 0 0
В ръцете ти
поставих сърцето си.
Дали беше сън
или неизживяна мечта -
няма никога да разбера.
Бях силна веднъж,
а сега животът ми отново е мъгла и дъжд.
Сън след сън -
неизживяна мечта.
Кажи ми докога!?
Дали да се боря
или да застана настрана...
от теб...
от всичко,
което някога бях... защото теб познах...

Път през Ада си прокарах,
за да мога да съм с теб.
Стълба до небето извисих
и за теб е този стих.
За теб,
завинаги и сега,
част от моето сърце и душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...