23 июл. 2007 г., 09:40

Завинаги 

  Поэзия
551 0 0
В ръцете ти
поставих сърцето си.
Дали беше сън
или неизживяна мечта -
няма никога да разбера.
Бях силна веднъж,
а сега животът ми отново е мъгла и дъжд.
Сън след сън -
неизживяна мечта.
Кажи ми докога!?
Дали да се боря
или да застана настрана...
от теб...
от всичко,
което някога бях... защото теб познах...

Път през Ада си прокарах,
за да мога да съм с теб.
Стълба до небето извисих
и за теб е този стих.
За теб,
завинаги и сега,
част от моето сърце и душа!

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??