Jul 23, 2007, 9:40 AM

Завинаги

  Poetry
726 0 0
В ръцете ти
поставих сърцето си.
Дали беше сън
или неизживяна мечта -
няма никога да разбера.
Бях силна веднъж,
а сега животът ми отново е мъгла и дъжд.
Сън след сън -
неизживяна мечта.
Кажи ми докога!?
Дали да се боря
или да застана настрана...
от теб...
от всичко,
което някога бях... защото теб познах...

Път през Ада си прокарах,
за да мога да съм с теб.
Стълба до небето извисих
и за теб е този стих.
За теб,
завинаги и сега,
част от моето сърце и душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...