26 jul 2007, 0:49

Завинаги

  Poesía
1.1K 0 1
 

Как ми липсват нощите ни всеотдайни,

миговете ни безкрайни,

гласът ти, шепнещ името ми в тъмнината,

допирът ти в миговете на самотата,

всичко в мене заплени,

дори мечтите ми открадна ти,

за едно мечтая аз сега,

отново заедно да сме в мига,

с устни нежно да ме докосваш ти,

погледът ти да ме разтопи,

обсипани с любов да сме отново аз и ти!

Да, но май всичко е мечти,

нова любов ми трябва за да те замени,

защото нищо няма да е както преди,

споменът за теб вечно в мен ще гори,

надявам се да ме запомниш и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • споменът остава за винаги

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...