Jul 26, 2007, 12:49 AM

Завинаги

  Poetry
1.1K 0 1
 

Как ми липсват нощите ни всеотдайни,

миговете ни безкрайни,

гласът ти, шепнещ името ми в тъмнината,

допирът ти в миговете на самотата,

всичко в мене заплени,

дори мечтите ми открадна ти,

за едно мечтая аз сега,

отново заедно да сме в мига,

с устни нежно да ме докосваш ти,

погледът ти да ме разтопи,

обсипани с любов да сме отново аз и ти!

Да, но май всичко е мечти,

нова любов ми трябва за да те замени,

защото нищо няма да е както преди,

споменът за теб вечно в мен ще гори,

надявам се да ме запомниш и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

  • споменът остава за винаги

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...