Jul 26, 2007, 12:49 AM

Завинаги

  Poetry
1.1K 0 1
 

Как ми липсват нощите ни всеотдайни,

миговете ни безкрайни,

гласът ти, шепнещ името ми в тъмнината,

допирът ти в миговете на самотата,

всичко в мене заплени,

дори мечтите ми открадна ти,

за едно мечтая аз сега,

отново заедно да сме в мига,

с устни нежно да ме докосваш ти,

погледът ти да ме разтопи,

обсипани с любов да сме отново аз и ти!

Да, но май всичко е мечти,

нова любов ми трябва за да те замени,

защото нищо няма да е както преди,

споменът за теб вечно в мен ще гори,

надявам се да ме запомниш и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

  • споменът остава за винаги

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...