Как ми липсват нощите ни всеотдайни,
миговете ни безкрайни,
гласът ти, шепнещ името ми в тъмнината,
допирът ти в миговете на самотата,
всичко в мене заплени,
дори мечтите ми открадна ти,
за едно мечтая аз сега,
отново заедно да сме в мига,
с устни нежно да ме докосваш ти,
погледът ти да ме разтопи,
обсипани с любов да сме отново аз и ти!
Да, но май всичко е мечти,
нова любов ми трябва за да те замени,
защото нищо няма да е както преди,
споменът за теб вечно в мен ще гори,
надявам се да ме запомниш и ти!
© Елена Захариева Всички права запазени