26.07.2007 г., 0:49

Завинаги

1.1K 0 1
 

Как ми липсват нощите ни всеотдайни,

миговете ни безкрайни,

гласът ти, шепнещ името ми в тъмнината,

допирът ти в миговете на самотата,

всичко в мене заплени,

дори мечтите ми открадна ти,

за едно мечтая аз сега,

отново заедно да сме в мига,

с устни нежно да ме докосваш ти,

погледът ти да ме разтопи,

обсипани с любов да сме отново аз и ти!

Да, но май всичко е мечти,

нова любов ми трябва за да те замени,

защото нищо няма да е както преди,

споменът за теб вечно в мен ще гори,

надявам се да ме запомниш и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • споменът остава за винаги

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...