26.07.2007 г., 0:49

Завинаги

1.1K 0 1
 

Как ми липсват нощите ни всеотдайни,

миговете ни безкрайни,

гласът ти, шепнещ името ми в тъмнината,

допирът ти в миговете на самотата,

всичко в мене заплени,

дори мечтите ми открадна ти,

за едно мечтая аз сега,

отново заедно да сме в мига,

с устни нежно да ме докосваш ти,

погледът ти да ме разтопи,

обсипани с любов да сме отново аз и ти!

Да, но май всичко е мечти,

нова любов ми трябва за да те замени,

защото нищо няма да е както преди,

споменът за теб вечно в мен ще гори,

надявам се да ме запомниш и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • споменът остава за винаги

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...