15 ene 2009, 19:20

Завинаги! 

  Poesía » Otra
662 0 2
на Марин

Раждаме се, живеем.
Чувстваме.
Смеем се. Плачем.
Срещнахме се.
Мечтаехме заедно, сънувахме заедно.
Мачкаха ни, затъвахме, но... мечтаехме... заедно...
Продължавахме заедно.
Не можехме да кажем, да опишем всичко.
Живеехме в кошмарите си.
Деряхме с нокти, кършехме ръце.
Лицата в сълзи, преглъщахме, продължавахме.
Борехме се и продължавахме,
продължавахме заедно...
... докато не те целунаха хладен...
Сега!?!?
Живеем. Борим се.
Борим се заради теб.
Болка, тъга, гняв, ярост... кошмари...
Обвинения. Недоумяване.
Защо? Защо? Защо така се случи?
Живеем в по-големи кошмари.
Дерем по-настървено с нокти.
Кършим по-неистово ръце.
Падаме, ставаме и продължаваме...
На къде ли?
Борим се и продължаваме заради теб, без теб...
Живеем без теб, но си с нас, във нас...
ЗАВИНАГИ...
Мълчаливи, съсипани, празни,
продължаваме без теб, заради теб, с теб...
... докато не ни целунат хладни...


© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??