15 янв. 2009 г., 19:20

Завинаги!

896 0 2
на Марин

Раждаме се, живеем.
Чувстваме.
Смеем се. Плачем.
Срещнахме се.
Мечтаехме заедно, сънувахме заедно.
Мачкаха ни, затъвахме, но... мечтаехме... заедно...
Продължавахме заедно.
Не можехме да кажем, да опишем всичко.
Живеехме в кошмарите си.
Деряхме с нокти, кършехме ръце.
Лицата в сълзи, преглъщахме, продължавахме.
Борехме се и продължавахме,
продължавахме заедно...
... докато не те целунаха хладен...
Сега!?!?
Живеем. Борим се.
Борим се заради теб.
Болка, тъга, гняв, ярост... кошмари...
Обвинения. Недоумяване.
Защо? Защо? Защо така се случи?
Живеем в по-големи кошмари.
Дерем по-настървено с нокти.
Кършим по-неистово ръце.
Падаме, ставаме и продължаваме...
На къде ли?
Борим се и продължаваме заради теб, без теб...
Живеем без теб, но си с нас, във нас...
ЗАВИНАГИ...
Мълчаливи, съсипани, празни,
продължаваме без теб, заради теб, с теб...
... докато не ни целунат хладни...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...