30 ene 2016, 10:59

Завинаги незрими...

  Poesía » Otra
686 0 12

 

Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.

Когато всички дразнят ни във хор,
и само ние с мисли сме правдиви,
когато в грешките на други впием взор,
и станем съдници, проклети и кресливи.

Когато грозно, раждаме сплетни,
и величаем собствените грешки,
със хъс, вменяваме на другите вини,
а ние сме големи, смели пешки.

Тогава, просто тънем в пустота,
самотни и нещастни, и раними,
затънали в тотална слепота,
оставаме завинаги незрими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А,кой знае кое е правилно и кое, не? Кой знае, кое е вярно и кое, не??? Кой знае кое е правда и кое, не??? Това е също като клишетета!!! Налагаш истина, но тя е твоята истина, а не на човека срещу теб! А, твоята истина вярна ли е??? За теб може да е вярна, за друг да е грешна! Разбира се, че трябва да изказваме мнение, но не мисля, че трябва да го налагаме! Всеки си носи кръста какъв да бъде и не можем да определяме наклона на всеки! Благодаря на всички коментиращи и хубав ден ви пожелавам
  • Сигурно зависи от гледната точка, Белла. Да не съдиш за мен не означава да не раздаваш присъди / наказание/ , а да не осъждаш в смисъл да "лепваш етикет" - виновен / а може би може и невинен / има и оправдателни присъди/ Да, може да не одобряваш, може да не харесваш, да не разбираш. Отношение евентуално само към определена постъпка , но не и към човека, който я е извършил. Иначе се оказва, че всички сме съдии. Не в съдебната зала, а някъде вътре в нас.
    Тук точно се замислих за стохото - онези "незримите" всъщност осъждаме ли ги или?
  • Може би едно от най-трудните за изпълнение неща е да не съдиш никого при никакви обстоятелства. Не знам някой умее ли го.
  • Няма невъзможни неща
  • Според мен в стихото и в коментара на Белла става въпрос за едно и също - фалшивото... Хубаво е да си себе си, а това включва и разбирането на другия. Поздрави, Цвети

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....