nezemna (Неземна)
357 1192
30 ene 2016, 10:59

Завинаги незрими... 

  Poesía » Otra
476 0 12

 

Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.

Когато всички дразнят ни във хор,
и само ние с мисли сме правдиви,
когато в грешките на други впием взор,
и станем съдници, проклети и кресливи.

Когато грозно, раждаме сплетни,
и величаем собствените грешки,
със хъс, вменяваме на другите вини,
а ние сме големи, смели пешки.

Тогава, просто тънем в пустота,
самотни и нещастни, и раними,
затънали в тотална слепота,
оставаме завинаги незрими.

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А,кой знае кое е правилно и кое, не? Кой знае, кое е вярно и кое, не??? Кой знае кое е правда и кое, не??? Това е също като клишетета!!! Налагаш истина, но тя е твоята истина, а не на човека срещу теб! А, твоята истина вярна ли е??? За теб може да е вярна, за друг да е грешна! Разбира се, че трябва да изказваме мнение, но не мисля, че трябва да го налагаме! Всеки си носи кръста какъв да бъде и не можем да определяме наклона на всеки! Благодаря на всички коментиращи и хубав ден ви пожелавам
  • Сигурно зависи от гледната точка, Белла. Да не съдиш за мен не означава да не раздаваш присъди / наказание/ , а да не осъждаш в смисъл да "лепваш етикет" - виновен / а може би може и невинен / има и оправдателни присъди/ Да, може да не одобряваш, може да не харесваш, да не разбираш. Отношение евентуално само към определена постъпка , но не и към човека, който я е извършил. Иначе се оказва, че всички сме съдии. Не в съдебната зала, а някъде вътре в нас.
    Тук точно се замислих за стохото - онези "незримите" всъщност осъждаме ли ги или?
  • Може би едно от най-трудните за изпълнение неща е да не съдиш никого при никакви обстоятелства. Не знам някой умее ли го.
  • Няма невъзможни неща
  • Според мен в стихото и в коментара на Белла става въпрос за едно и също - фалшивото... Хубаво е да си себе си, а това включва и разбирането на другия. Поздрави, Цвети
  • Благодаря ви!!!
  • Красиво описана горчива/правдива истината!
  • Преди доста години предложих на Кеворк Кеворкян в предаването му ,,Всяка неделя" да има рубрика ,,СЕбесЪдник по желание" и с това спечелих обявения от него конкурс, но никой не се възползва от това!/умря циганката, дето ме хвалеше/ Тук забелязвам нещо подобно! Браво, Цвети!
  • Харесва ми
  • Така е, Цвети. Иисус го е казал отдавна /Матей, глава 7/:
    "1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
    2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
    3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
    4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
    5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си."
    Поздравление за хубавото стихотворение!
  • Вярно е. За жалост в повечето случаи дори не го осъзнаваме. Поздравления за хубавия стих!
  • Цвети,добре си го казала "незрими".Но знам от тях как боли и оставят белези неизлечими.Хубав почивен ден!
Propuestas
: ??:??