Jan 30, 2016, 10:59 AM

Завинаги незрими...

  Poetry » Other
682 0 12

 

Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.

Когато всички дразнят ни във хор,
и само ние с мисли сме правдиви,
когато в грешките на други впием взор,
и станем съдници, проклети и кресливи.

Когато грозно, раждаме сплетни,
и величаем собствените грешки,
със хъс, вменяваме на другите вини,
а ние сме големи, смели пешки.

Тогава, просто тънем в пустота,
самотни и нещастни, и раними,
затънали в тотална слепота,
оставаме завинаги незрими.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • А,кой знае кое е правилно и кое, не? Кой знае, кое е вярно и кое, не??? Кой знае кое е правда и кое, не??? Това е също като клишетета!!! Налагаш истина, но тя е твоята истина, а не на човека срещу теб! А, твоята истина вярна ли е??? За теб може да е вярна, за друг да е грешна! Разбира се, че трябва да изказваме мнение, но не мисля, че трябва да го налагаме! Всеки си носи кръста какъв да бъде и не можем да определяме наклона на всеки! Благодаря на всички коментиращи и хубав ден ви пожелавам
  • Сигурно зависи от гледната точка, Белла. Да не съдиш за мен не означава да не раздаваш присъди / наказание/ , а да не осъждаш в смисъл да "лепваш етикет" - виновен / а може би може и невинен / има и оправдателни присъди/ Да, може да не одобряваш, може да не харесваш, да не разбираш. Отношение евентуално само към определена постъпка , но не и към човека, който я е извършил. Иначе се оказва, че всички сме съдии. Не в съдебната зала, а някъде вътре в нас.
    Тук точно се замислих за стохото - онези "незримите" всъщност осъждаме ли ги или?
  • Може би едно от най-трудните за изпълнение неща е да не съдиш никого при никакви обстоятелства. Не знам някой умее ли го.
  • Няма невъзможни неща
  • Според мен в стихото и в коментара на Белла става въпрос за едно и също - фалшивото... Хубаво е да си себе си, а това включва и разбирането на другия. Поздрави, Цвети

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...