30 янв. 2016 г., 10:59

Завинаги незрими...

688 0 12

 

Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.

Когато всички дразнят ни във хор,
и само ние с мисли сме правдиви,
когато в грешките на други впием взор,
и станем съдници, проклети и кресливи.

Когато грозно, раждаме сплетни,
и величаем собствените грешки,
със хъс, вменяваме на другите вини,
а ние сме големи, смели пешки.

Тогава, просто тънем в пустота,
самотни и нещастни, и раними,
затънали в тотална слепота,
оставаме завинаги незрими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А,кой знае кое е правилно и кое, не? Кой знае, кое е вярно и кое, не??? Кой знае кое е правда и кое, не??? Това е също като клишетета!!! Налагаш истина, но тя е твоята истина, а не на човека срещу теб! А, твоята истина вярна ли е??? За теб може да е вярна, за друг да е грешна! Разбира се, че трябва да изказваме мнение, но не мисля, че трябва да го налагаме! Всеки си носи кръста какъв да бъде и не можем да определяме наклона на всеки! Благодаря на всички коментиращи и хубав ден ви пожелавам
  • Сигурно зависи от гледната точка, Белла. Да не съдиш за мен не означава да не раздаваш присъди / наказание/ , а да не осъждаш в смисъл да "лепваш етикет" - виновен / а може би може и невинен / има и оправдателни присъди/ Да, може да не одобряваш, може да не харесваш, да не разбираш. Отношение евентуално само към определена постъпка , но не и към човека, който я е извършил. Иначе се оказва, че всички сме съдии. Не в съдебната зала, а някъде вътре в нас.
    Тук точно се замислих за стохото - онези "незримите" всъщност осъждаме ли ги или?
  • Може би едно от най-трудните за изпълнение неща е да не съдиш никого при никакви обстоятелства. Не знам някой умее ли го.
  • Няма невъзможни неща
  • Според мен в стихото и в коментара на Белла става въпрос за едно и също - фалшивото... Хубаво е да си себе си, а това включва и разбирането на другия. Поздрави, Цвети

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...