26 ene 2008, 12:27

Завинаги в сърцето 

  Poesía » Otra
1330 0 11
 

ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО

 

 

Ще позволите ли,

госпожице красива,

да повървя до вас в нощта?

Защо пък не? - отвърна тя.

Ще позволите ли

за Вас една звезда

от небето нощно да сваля?

Защо пък не? - отвърна тя.

А да погаля вашата коса?

Защо пък не? - отвърна тя.

Бих искал, мила,

да целуна вашата ръка.

Защо пък не? - отвърна тя.

И тихичко заплака,

защото никога така

обичана не е била.

Но Вие плачете?

Нима...

Ще позволите ли сега

с устни да попия Вашите сълзи?

Защо пък не? - отвърна тя.

А да остана мога ли

завинаги във Вашето сърце?

Засмя се тя  - Защо пък не?

Посегна той.

Последва блясък.

Безумен крясък...

Ням въпрос

в неразбиращи очи...

Протегнати напред ръце...

Тялото се строполи.

Завинаги остана... ножът

да стърчи

от доверчивото

сърце.

 

 

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??