Завинаги в сърцето
ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО
Ще позволите ли,
госпожице красива,
да повървя до вас в нощта?
Защо пък не? - отвърна тя.
Ще позволите ли
за Вас една звезда
от небето нощно да сваля?
Защо пък не? - отвърна тя.
А да погаля вашата коса?
Защо пък не? - отвърна тя.
Бих искал, мила,
да целуна вашата ръка.
Защо пък не? - отвърна тя.
И тихичко заплака,
защото никога така
обичана не е била.
Но Вие плачете?
Нима...
Ще позволите ли сега
с устни да попия Вашите сълзи?
Защо пък не? - отвърна тя.
А да остана мога ли
завинаги във Вашето сърце?
Засмя се тя - Защо пък не?
Посегна той.
Последва блясък.
Безумен крясък...
Ням въпрос
в неразбиращи очи...
Протегнати напред ръце...
Тялото се строполи.
Завинаги остана... ножът
да стърчи
от доверчивото
сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
