Jan 26, 2008, 12:27 PM

Завинаги в сърцето

  Poetry » Other
1.7K 0 11
 

ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО

 

 

Ще позволите ли,

госпожице красива,

да повървя до вас в нощта?

Защо пък не? - отвърна тя.

Ще позволите ли

за Вас една звезда

от небето нощно да сваля?

Защо пък не? - отвърна тя.

А да погаля вашата коса?

Защо пък не? - отвърна тя.

Бих искал, мила,

да целуна вашата ръка.

Защо пък не? - отвърна тя.

И тихичко заплака,

защото никога така

обичана не е била.

Но Вие плачете?

Нима...

Ще позволите ли сега

с устни да попия Вашите сълзи?

Защо пък не? - отвърна тя.

А да остана мога ли

завинаги във Вашето сърце?

Засмя се тя  - Защо пък не?

Посегна той.

Последва блясък.

Безумен крясък...

Ням въпрос

в неразбиращи очи...

Протегнати напред ръце...

Тялото се строполи.

Завинаги остана... ножът

да стърчи

от доверчивото

сърце.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...