9 ago 2007, 11:34

Завинаги (За Буквите наши!)

  Poesía
1.4K 0 5


Завинаги
Среща на випуска МГ "Обрешков" Бургас
25 години...

Не мъдри, но бели.
И по-прозаични.
Изглеждаме много различни.
*
За хляба и лоста;
За Бога и пости;
За спомен всред прах и лъжи.

За близки и гости;
За "Бог да го прОсти!";
За отдавна отминали дни.
*
За кой-кой е днеска;
За морската трЕска;
За Борката, ЗлАти, Хаджи.

На кола, на поста;
На кръста, на моста;
На кой-какво му тежи.
*
За дните красиви;
За танците диви;
За младите наши души.

За трепети първи;
За зет и етърви;
Деца и къщя, и коли...
*
Далечни, различни;
Разплакани, лични;
Затрупали с кал извор стар.

Пак казваш: Обичам!
И по-трудно сричаш
Живота - безценния дар!
*
Каквито тогава -
така и завинаги!

8 Декември 2004, Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...