radoslava29 (Радослава Михайлова) radoslava29 (Радослава Михайлова)
9 278
9 mar 2008, 15:56

Завистници

1.1K 1 4
Завистници

Завинаги си тръгваш ти от мен,
излишно е да се опитвам да те спра,
но знай, че аз не те излъгах,
завидяха ни на любовта...

Казах ти на други да не вярваш,
на хора, потънали в завистта...
Обичта си не предадох,
но съм виновна без вина...

И мечтите ни пропадат
в океан на завистта
и две сърца невинни страдат,
че жива си погребват любовта...

- Лъжкиня си! - крещиш ми в очите
и разкъсваш моето сърце...
Не могат да се върнат дните -
любовта ни ще умре...

И сложихме се ние въжето,
и ледени, безмълвни днес стоим...
Завистници, сега кажете,
защо убихте две души?!

15.08.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • f1k0 (Филип)
    f1k0 (Филип)
    Много ми хареса...за съжаление днес завистта и алчността се срещат много често...но все пак аз вярвам, че доброто е по-силно Браво за стиха!
  • radoslava29 (Радослава Михайлова)
    radoslava29 (Радослава Михайлова)
    Няма да се отървем от завистта, но въпроса е до колко мнението на другите е важно за нас. Според мен в една връзка трябва да има доверие и свят изграден само между двамата души, които се обичат, свят, който само те могат да градят и само те могат да разрушат!
  • rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    За съжаление такива ги има по много и навсякъде.Поздрави!!!
  • Queen_of_Dreamland (Наталия)
    Queen_of_Dreamland (Наталия)
    Много ми хареса стиха ти, Ради! Никога повече не допускай завистниците да убият любовта ти! Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0