radoslava29 (Радослава Михайлова)
279 370
9.03.2008 г., 15:56 ч.

Завистници 

  Поезия » Любовна
963 1 4
Завистници

Завинаги си тръгваш ти от мен,
излишно е да се опитвам да те спра,
но знай, че аз не те излъгах,
завидяха ни на любовта...

Казах ти на други да не вярваш,
на хора, потънали в завистта...
Обичта си не предадох,
но съм виновна без вина...

И мечтите ни пропадат
в океан на завистта
и две сърца невинни страдат,
че жива си погребват любовта...

- Лъжкиня си! - крещиш ми в очите
и разкъсваш моето сърце...
Не могат да се върнат дните -
любовта ни ще умре...

И сложихме се ние въжето,
и ледени, безмълвни днес стоим...
Завистници, сега кажете,
защо убихте две души?!

15.08.2004

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса...за съжаление днес завистта и алчността се срещат много често...но все пак аз вярвам, че доброто е по-силно Браво за стиха!
  • Няма да се отървем от завистта, но въпроса е до колко мнението на другите е важно за нас. Според мен в една връзка трябва да има доверие и свят изграден само между двамата души, които се обичат, свят, който само те могат да градят и само те могат да разрушат!
  • За съжаление такива ги има по много и навсякъде.Поздрави!!!
  • Много ми хареса стиха ти, Ради! Никога повече не допускай завистниците да убият любовта ти! Поздрав!
Предложения
: ??:??