Завистници
Завинаги си тръгваш ти от мен,
излишно е да се опитвам да те спра,
но знай, че аз не те излъгах,
завидяха ни на любовта...
Казах ти на други да не вярваш,
на хора, потънали в завистта...
Обичта си не предадох,
но съм виновна без вина...
И мечтите ни пропадат
в океан на завистта
и две сърца невинни страдат,
че жива си погребват любовта...
- Лъжкиня си! - крещиш ми в очите
и разкъсваш моето сърце...
Не могат да се върнат дните -
любовта ни ще умре...
И сложихме се ние въжето,
и ледени, безмълвни днес стоим...
Завистници, сега кажете,
защо убихте две души?!
15.08.2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
Браво за стиха!