radoslava29 (Радослава Михайлова) radoslava29 (Радослава Михайлова)
9 278
Mar 9, 2008, 3:56 PM

Завистници

  Poetry » Love
1.1K 1 4
Завистници

Завинаги си тръгваш ти от мен,
излишно е да се опитвам да те спра,
но знай, че аз не те излъгах,
завидяха ни на любовта...

Казах ти на други да не вярваш,
на хора, потънали в завистта...
Обичта си не предадох,
но съм виновна без вина...

И мечтите ни пропадат
в океан на завистта
и две сърца невинни страдат,
че жива си погребват любовта...

- Лъжкиня си! - крещиш ми в очите
и разкъсваш моето сърце...
Не могат да се върнат дните -
любовта ни ще умре...

И сложихме се ние въжето,
и ледени, безмълвни днес стоим...
Завистници, сега кажете,
защо убихте две души?!

15.08.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • f1k0 (Филип)
    f1k0 (Филип)
    Много ми хареса...за съжаление днес завистта и алчността се срещат много често...но все пак аз вярвам, че доброто е по-силно Браво за стиха!
  • radoslava29 (Радослава Михайлова)
    radoslava29 (Радослава Михайлова)
    Няма да се отървем от завистта, но въпроса е до колко мнението на другите е важно за нас. Според мен в една връзка трябва да има доверие и свят изграден само между двамата души, които се обичат, свят, който само те могат да градят и само те могат да разрушат!
  • rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    За съжаление такива ги има по много и навсякъде.Поздрави!!!
  • Queen_of_Dreamland (Наталия)
    Queen_of_Dreamland (Наталия)
    Много ми хареса стиха ти, Ради! Никога повече не допускай завистниците да убият любовта ти! Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0