Завръщам се
Завръщам се
от толкова далече
със слънцето, което пада зад горите.
Завръщам се
във малко светлина,
която някак си е тъй случайна
върху лист на кестена застинал
(срещу прозореца на твоята усмивка).
И в тази малка светлина, не ще
поникнат от листа,
едва доловимите ухания на
вчерашния дъжд
- разпръснати парчета.
Остава бялото сияние на кестена
в разсеяния лъч на свещи канделабри…
от толкова далече
със слънцето, което пада зад горите.
Завръщам се
във малко светлина,
която някак си е тъй случайна
върху лист на кестена застинал
(срещу прозореца на твоята усмивка).
И в тази малка светлина, не ще
поникнат от листа,
едва доловимите ухания на
вчерашния дъжд
- разпръснати парчета.
Остава бялото сияние на кестена
в разсеяния лъч на свещи канделабри…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados
