13.11.2006 г., 18:59

Завръщам се

Поезия

790 0 10

Завръщам се
от толкова далече
със слънцето, което пада зад горите.
Завръщам се
във малко светлина,
която някак си е тъй случайна
върху лист на кестена застинал
(срещу прозореца на твоята усмивка).
И в тази малка светлина, не ще
поникнат от листа,
едва доловимите ухания на
вчерашния дъжд
- разпръснати парчета.

Остава бялото сияние на кестена
в разсеяния лъч на свещи канделабри…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Laska (Ласка Александрова)

Добре е, че има къде да се завърнеш! А дали светлината е случайна...?

2006-12-02T10:23:50+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев) Повторението било майката на знанието , а ти скромничиш като откривател на " Вклиняването". Е, то било простичко))))

2006-11-14T20:59:31+02:00
Чинаров (Георги)

Едно многозначно завръщане. Чрез "вклиняване" (дали пък не се повтарям?).

2006-11-14T17:33:25+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

kity (Кити )Наистина би било , хубаво. Но по-важното е да се връщаш----------

2006-11-14T09:54:07+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубаво е да се завърнеш, било от близо или далеч! Още по-хубаво е, ако си чакан! Поздрави отново

2006-11-14T09:47:53+02:00