15 oct 2007, 10:49

Завръщане - 1

  Poesía
1.2K 0 19
Под бездомната стара луна,
мое село, ти спиш уморено,
моя малка, родна земя,
мое детство в синьо, зелено.

Под бездомната стара луна
аз се връщам при теб ненадейно,
като падаща малка звезда...
И отново присядам нестройно

пред вратата на старата къща,
под небесната звездна стреха.
- Целуни ме! Аз пак се завръщам,
моя хубава селска чешма.

Прегърнете ме, вие дървета -
мой забравен към детството мост!
Не познахте ли в мене момчето,
а ме срещате сякаш съм гост?

Под бездомната стара луна
в мойто село аз пак се завръщам.
Бавно идвам при него в съня
и до болка така го прегръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря за хубавите думи, Боряна! За мен са важни твоите отзиви и коментари, защото са много емоционални и зареждащи.Но иначе аз имам съвсем малка "заслуга" да бъдеш в този сайт. Изборът е твой и е правилен. Благодаря и на Симеон за емоционалната подкрепа! Поздрави и за двама ви!
  • Здравей, Росица!Признателен и благодарен съм ти за хубавите думи за моите стихотворения.
  • "Под бездомната стара луна,
    мое село, ти спиш уморено,
    моя малка, родна земя,
    мое детство в синьо, зелено."

    Господи, колко е хубаво!
    Поздравления за всички, публикувани тук творби, които много ми харесаха! С нетърпение очаквам още!

  • Писах това стихотворение преди години. Винаги ми е тъжно и светло , когато се връщам към своето детство.
  • Тъжно и, въпреки това, светло чувство оставя стихът ти. И мъничко ти завиждам, че имаш такова място, където да се върнеш...
    Благодаря ти, че ми позволи да надникна!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...