15 окт. 2007 г., 10:49

Завръщане - 1

Поэзия

1.2K 0 19

Под бездомната стара луна,
мое село, ти спиш уморено,
моя малка, родна земя,
мое детство в синьо, зелено.

Под бездомната стара луна
аз се връщам при теб ненадейно,
като падаща малка звезда...
И отново присядам нестройно

пред вратата на старата къща,
под небесната звездна стреха.
- Целуни ме! Аз пак се завръщам,
моя хубава селска чешма.

Прегърнете ме, вие дървета -
мой забравен към детството мост!
Не познахте ли в мене момчето,
а ме срещате сякаш съм гост?

Под бездомната стара луна
в мойто село аз пак се завръщам.
Бавно идвам при него в съня
и до болка така го прегръщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Търсещия (Владимир Владимиров)

Много благодаря за хубавите думи, Боряна! За мен са важни твоите отзиви и коментари, защото са много емоционални и зареждащи.Но иначе аз имам съвсем малка "заслуга" да бъдеш в този сайт. Изборът е твой и е правилен. Благодаря и на Симеон за емоционалната подкрепа! Поздрави и за двама ви!

2014-07-04T18:44:31+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Здравей, Росица!Признателен и благодарен съм ти за хубавите думи за моите стихотворения.

2010-12-02T17:25:32+02:00
Eia (Росица Танчева)

"Под бездомната стара луна,
мое село, ти спиш уморено,
моя малка, родна земя,
мое детство в синьо, зелено."

Господи, колко е хубаво!
Поздравления за всички, публикувани тук творби, които много ми харесаха! С нетърпение очаквам още!

2010-12-01T15:36:00+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Писах това стихотворение преди години. Винаги ми е тъжно и светло , когато се връщам към своето детство.

2008-05-25T19:56:24+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Тъжно и, въпреки това, светло чувство оставя стихът ти. И мъничко ти завиждам, че имаш такова място, където да се върнеш...
Благодаря ти, че ми позволи да надникна!

2008-05-25T16:40:00+03:00