Завръщане - 1
мое село, ти спиш уморено,
моя малка, родна земя,
мое детство в синьо, зелено.
Под бездомната стара луна
аз се връщам при теб ненадейно,
като падаща малка звезда...
И отново присядам нестройно
пред вратата на старата къща,
под небесната звездна стреха.
- Целуни ме! Аз пак се завръщам,
моя хубава селска чешма.
Прегърнете ме, вие дървета -
мой забравен към детството мост!
Не познахте ли в мене момчето,
а ме срещате сякаш съм гост?
Под бездомната стара луна
в мойто село аз пак се завръщам.
Бавно идвам при него в съня
и до болка така го прегръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимиров Всички права запазени
