15.10.2007 г., 10:49

Завръщане - 1

1.2K 0 19
Под бездомната стара луна,
мое село, ти спиш уморено,
моя малка, родна земя,
мое детство в синьо, зелено.

Под бездомната стара луна
аз се връщам при теб ненадейно,
като падаща малка звезда...
И отново присядам нестройно

пред вратата на старата къща,
под небесната звездна стреха.
- Целуни ме! Аз пак се завръщам,
моя хубава селска чешма.

Прегърнете ме, вие дървета -
мой забравен към детството мост!
Не познахте ли в мене момчето,
а ме срещате сякаш съм гост?

Под бездомната стара луна
в мойто село аз пак се завръщам.
Бавно идвам при него в съня
и до болка така го прегръщам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за хубавите думи, Боряна! За мен са важни твоите отзиви и коментари, защото са много емоционални и зареждащи.Но иначе аз имам съвсем малка "заслуга" да бъдеш в този сайт. Изборът е твой и е правилен. Благодаря и на Симеон за емоционалната подкрепа! Поздрави и за двама ви!
  • Здравей, Росица!Признателен и благодарен съм ти за хубавите думи за моите стихотворения.
  • "Под бездомната стара луна,
    мое село, ти спиш уморено,
    моя малка, родна земя,
    мое детство в синьо, зелено."

    Господи, колко е хубаво!
    Поздравления за всички, публикувани тук творби, които много ми харесаха! С нетърпение очаквам още!

  • Писах това стихотворение преди години. Винаги ми е тъжно и светло , когато се връщам към своето детство.
  • Тъжно и, въпреки това, светло чувство оставя стихът ти. И мъничко ти завиждам, че имаш такова място, където да се върнеш...
    Благодаря ти, че ми позволи да надникна!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...