19 mar 2009, 15:58

Завръщане 

  Poesía » De amor
712 0 7

 

Пак е нощ и пак пътувам

по стария изстрадан, но обичан път.

Искрени, красиви чувства пак бушуват

в на сърцето най-пазения кът.

По този път самичка тръгнах,

нямам нужда от знаци и насоки.

Прости ми, ако някога обърках

на живота безкрайните посоки.

А колко много ме обичаш...

Твойта обич свети по-ярко от звезда.

И моя път със рози си окичил,

за да зная, че не съм сама.

Аз знам, дълго, дълго ти си чакал

да почукам пак на твоята врата.

И ето ме, смирена и разплакана,

обич моя, аз си идвам у дома...

 

 

© Зорница Събева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??