19.03.2009 г., 15:58 ч.

Завръщане 

  Поезия » Любовна
655 0 7

 

Пак е нощ и пак пътувам

по стария изстрадан, но обичан път.

Искрени, красиви чувства пак бушуват

в на сърцето най-пазения кът.

По този път самичка тръгнах,

нямам нужда от знаци и насоки.

Прости ми, ако някога обърках

на живота безкрайните посоки.

А колко много ме обичаш...

Твойта обич свети по-ярко от звезда.

И моя път със рози си окичил,

за да зная, че не съм сама.

Аз знам, дълго, дълго ти си чакал

да почукам пак на твоята врата.

И ето ме, смирена и разплакана,

обич моя, аз си идвам у дома...

 

 

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??