Завръщане
Пак е нощ и пак пътувам
по стария изстрадан, но обичан път.
Искрени, красиви чувства пак бушуват
в на сърцето най-пазения кът.
По този път самичка тръгнах,
нямам нужда от знаци и насоки.
Прости ми, ако някога обърках
на живота безкрайните посоки.
А колко много ме обичаш...
Твойта обич свети по-ярко от звезда.
И моя път със рози си окичил,
за да зная, че не съм сама.
Аз знам, дълго, дълго ти си чакал
да почукам пак на твоята врата.
И ето ме, смирена и разплакана,
обич моя, аз си идвам у дома...
© Зорница Събева All rights reserved.
