8 may 2011, 11:41

Завръщане

  Poesía
903 0 5

Завръщане

 

На село в градинката бабина

набрах си лалета, зюмбюл.

А къщата празна мълчеше,

обвита от паяжен тюл.

 

И нямаше кой да ме срещне

на прага с усмивка добра.

Вратата заключена беше,

потънала в тишина.

 

Прозорците - тъмни и пусти.

Под стряхата - празно гнездо...

Само пчелите жужаха

край своето старо дърво.

 

На двора, потънал в забвение,

самотна с букета стоя.

Цветя, пеперуди и спомени

очите ми пълнят с тъга.

 

Без милост ще шества тук времето

и бурен навред ще расте,

но аз пак ще идвам напролет

да търся червено лале.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...