8 мая 2011 г., 11:41

Завръщане

902 0 5

Завръщане

 

На село в градинката бабина

набрах си лалета, зюмбюл.

А къщата празна мълчеше,

обвита от паяжен тюл.

 

И нямаше кой да ме срещне

на прага с усмивка добра.

Вратата заключена беше,

потънала в тишина.

 

Прозорците - тъмни и пусти.

Под стряхата - празно гнездо...

Само пчелите жужаха

край своето старо дърво.

 

На двора, потънал в забвение,

самотна с букета стоя.

Цветя, пеперуди и спомени

очите ми пълнят с тъга.

 

Без милост ще шества тук времето

и бурен навред ще расте,

но аз пак ще идвам напролет

да търся червено лале.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...