May 8, 2011, 11:41 AM

Завръщане

  Poetry
904 0 5

Завръщане

 

На село в градинката бабина

набрах си лалета, зюмбюл.

А къщата празна мълчеше,

обвита от паяжен тюл.

 

И нямаше кой да ме срещне

на прага с усмивка добра.

Вратата заключена беше,

потънала в тишина.

 

Прозорците - тъмни и пусти.

Под стряхата - празно гнездо...

Само пчелите жужаха

край своето старо дърво.

 

На двора, потънал в забвение,

самотна с букета стоя.

Цветя, пеперуди и спомени

очите ми пълнят с тъга.

 

Без милост ще шества тук времето

и бурен навред ще расте,

но аз пак ще идвам напролет

да търся червено лале.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...